Как започна всичко
Защо създадох платформата — с мои думи.
Повечето от нас са се сблъсквали с едно и също: искаш да направиш нещо просто — да създадеш CV, да превърнеш PDF в Word или обратното — попадаш в океан от сайтове, реклами и „безплатни“ услуги, които те водят до последната стъпка и там искат пари, за да си свалиш това, което сам си направил или ти предлагат прост вариант отрязан откъм полета и функционалности или един безплатен опит и край.
Когато човек е любопитен и иска да научи и да опита нещо ново, го чака същото: безброй курсове, инструменти и платформи, които повече объркват, отколкото помагат. В ерата на изкуствения интелект това стана още по-силно. Всеки ден има нов инструмент, нова „революция“ — и скоростта е такава, че човек се чувства безпомощен да навакса.
Минал съм през различни сфери и компании и винаги съм искал да уча, да ставам по-добър и да поправям или подобря това, което според мен не работи както трябва. Не винаги съм срещал разбиране — промяната често се посреща с нежелание. Но когато видиш, че един процес е сложен, бавен и пълен с грешки, единственото, което искаш, е да го направиш по-лесен, по-бърз и по-надежден.
В момента се занимавам с автоматизация на процеси с RPA роботи и виждам недостатъците не само в самите роботи, а в целия път от първата среща до готовия продукт. От едната страна : неясни и непълни изисквания, неструктурирана информация, условия, които се променят по средата, нереални срокове, качество, оставено на заден план, натиск от ръководители и безкрайни срещи без резултат. От другата страна са самите роботи. Един RPA робот е крехък: вижда екрана, а не смисъла, и когато системата, с която работи, промени един бутон или едно поле, роботът спира. Всяка промяна означава поддръжка. Той не може да прочете сканирана фактура, ако тя не изглежда точно както е очаквал, не може да вземе решение при неочаквана ситуация и не знае как да каже „не съм сигурен“. За да го построиш, ти трябва лиценз, сървър за оркестрация и екип, който да го гледа — и въпреки това той прави само това, за което е програмиран, нищо повече.
Когато започна бумът на изкуствения интелект, всички искаха да разберат какво е това, да го пипнат, да си поиграят с него. И аз, като любопитен човек, се опитах да направя агенти(не просто чатботове, с които само да си говориш, а такива, които могат да действат и вършат работа като хора), нещо което е подобрен вариант на RPA робота или следващото ниво в автоматизация на процеси. — и отново се сблъсках с безсмислени курсове, с платформи с тежка и сложна настройка и с усещането, че трябва да познавам целия технологичен свят, за да направя това възможно.
Така се роди идеята за цялостна платформа за агенти и автоматизация, в която всичко да е лесно и бързо и да не изисква да си инженер. Започнах я от един курс по изкуствен интелект — малък продукт, който даваше „ръце“ на агентите, които дотогава се използваха само като мозък за мислене и търсене в документи. Повече от година работя по нея, вече с Claude Code като помощник в кодирането, защото работата е твърде много за един човек: бекенд, фронтенд и всичко останало.
Платформата стана голяма, с безброй функции. Но идеята е същата като в началото: да махне сложността, а не да добави нова и да решава реални проблеми по-бързо и по-лесно.